Прочетен: 5310 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 25.09.2012 15:44
Темата на присещането е твърде възвишена, за да я схванете, за това ще използвам един цитат, който както е известно може да понесе всичкото ви разбиране или неразбиране, хах.....щото аз няма да мога))
Отговорите ви обаче, ще очаквам с нетърпение!
Enjoy
Психология на бедняка
Мишел Турние
Беднякът яде два-три пъти повече от богаташа. Отначало изглежда, че така компенсира по-големия си енергиен разход, свързан с ръчната работа и тежкия труд. Нищо подобно. Истината е, че беднякът - дори да не страда от никакви лишения - не се е освободил от вродения страх да не изпадне в немотия, да не остане гладен. Същевременно беднякът става верен на естетиката, породена от оскъдицата, според която красиви и желани са дебелите жени, а мъжествени и достолепни - шкембестите мъже.
Беднякът се облича повече и по-топло от богаташа. След глада, студът е най-страшната беда за човеците. Беднякът изпитва атавистичен ужас от студа и го приема като първопричина за множество заболявания.
Да ядеш малко и да ходиш гол са привилегии на богатите.
Беднякът е роден домошар. Селският му произход го кара да гледа на пътуванията като на лишаване от корен, на блуждаене. Той не умее да пътува простичко. Необходимо му е да се подготвя, да взема предпазни мерки, да влачи ненужен багаж. И най-дребното му потегляне за някъде заприличва на смяна на жилището.
Беднякът непрестанно виси пред лекарския кабинет. Негов трети неовладян страх е болестта. Лекарите в простите квартали непрестанно биват тормозени заради хреми и лошо храносмилане. Понякога беднякът се пита как така богаташът никога не боледува. Отговорът е прост: не се сеща.
Работата на бедняка го изтощава и отвращава и той бленува за две неща: почивка и пенсия. Човек трябва да принадлежи към кастата на господарите, за да пренебрегва тези химери.
Беднякът жадува да бъде почитан. Той не е напълно уверен, че принадлежи към човешката общност. Ами ако е само животно? Оттук иде и потребността да се издокарва, да носи шапка, да заеме някакво място - колкото и скромно да е то - в социалната система. На това се дължи и мнимата му непорочност. Лесно е да се определи произходът на почитта: тя е резултат от упадъка на кодекса на честта, приеман за нравственост на аристокрацията. През 1789-а третото съсловие застанало начело на държавата вместо благородниците и честта била заменена с почитта и нейните две опори - мнимата непорочност и култа към собствеността, неща, към които аристокрацията се отнасяла с блестащо пренебрежение.
Беднякът приема социалната система в съществуващия й вид и желае да заеме в нея по-съществено място, така че от политическа гледна точка е непоправим консерватор. Стремежите му не се простират по-далече от дребнобуржоазното съществуване, до което се надява да се домогне колкото се може по-скоро. Тъкмо затова нито една революция не е била дело на народа.’
Беднякът е рационалист и позитивист (ръка да види, око да пипне). Той не обича изкуството. За него то е отвлечено и безполезно. Иначе казано ‘Музикант къща не храни’.
На бедняка са присъщи атрибутите на културата, но не и самата култура. Къщата му е чиста, за да не го одумват съседите, образованието е самоцел, библиотеката е пълна с неотваряни книги. Стреми се към инсигнии, както свраката към лъскавото.
25.09.2012 10:51
25.09.2012 11:10
25.09.2012 15:08
Но няма нищо случайно на този свят.
Напънете се де!
За първи път да питам нещо хора тук и те да не го знаят из основи.))
26.09.2012 06:58
Нарича се пияна фантазия и въобразяване на несъществуващи сходства.С теб в същия момент поне още един милион хора са разсъждавали по същата темата в различни точки на света.Е,и?:)
26.09.2012 08:18
би ли ми дала пример, с кое, е несъществуващото ми сходство?
26.09.2012 14:20
А Турние е велик писател без нито един слаб творчески ред.
И за него не ти е нужна още една душа))
За тези които макар и от разстояние се пресещат в един и същ момент:
Наздраве!